Какво точно прави психотерапията и защо да си давате парите за нея, след като вече имате семейство и приятели, на които да споделяте? 

 

На първо място, с терапевта вие не само си говорите. Той е обучен и компетентен да конфронтира причините за несполуките, тревогите, болките, неудовлетвореността и т.н., докато от другите вие получавате в най-добрия случай емоционална подкрепа. Те няма да ви конфронтират, за да не ви наранят, а и защото не са обучени да виждат дълбочината на проблема. Какво тогава е психотерапията, щом не е само някакво си говорене? Това е процес на себефокус. Ние сме себесъхранителни същества и като такива, когато изживеем нещо травматично, го забравяме, скриваме го от себе си, отричаме го, отхвърляме го, не си даваме сметка, че изобщо съществува. В безопасното пространство на терапевтичния кабинет този себефокус ни дава възможността да учим от себе си за себе си. Защо това е важно? Защото само човек, който познава себе си, който знае как протичат процесите в неговата психика, може да расте, да се развива устойчиво, да се себереализира и да е щастлив.

​

Какво представлява процеса на психотерапия?

 

Това е процес на учене. Но не онова учене, при което някой налива на друг акъл в главата! Не! Терапевтът, няма да ви преподава вселенски закони, които вие, ако научите и приложите, след това животът ви ще бъде цветя и рози. Ученето е през вашия личен опит, през вашите преживявания и доста често през фрустрация. Защото, искаме или не, съзнанието се ражда през болката. К. Г. Юнг го е казал, а животът го е доказал многократно. И за да съм напълно ясна, когато говоря за болка, имам предвид онези моменти в живота, в които изпитваме напрежение, недоволство и дискомфорт - точно в тях е потенциалът за личностно развитие и израстване. Така че психотерапията всъщност е процес на учене, на насочена невропластичност. Процес, в който чрез различни методи можем да принудим нашите неврони да формират нови невронни връзки, нови невронни мрежи и по този начин да заучаваме, проявяваме и автоматизираме ново поведение. Затова е добре да се ходи на терапия, защото психотерапевтът, освен, че ще изслуша вашата история, ще създаде рамка на терапията и ще насочва осъзнаването ви към области на живота и на вас самите, за които не си давате сметка. И така, преминавайки през дискомфорта на фрустрацията, вие ще заведете осъзнаването си на места, в които го е нямало. 

​

Психотерапията не прави така, че да изтрие болката от живота, сякаш никога не я е имало. Прави така, че тази болка да не управлява повече вашето съществуване!